Blattella asahinai, известна още като азиатска хлебарка, е сравнително нов вид сред биолозите, описан през 1981 г. на остров Окинава, Япония.

През последните десетилетия тя е обект на все по-голям интерес от страна на еколози, урбанисти и специалисти по контрол и борба с вредители, особено заради тенденцията ѝ да се разпространява извън традиционните си географски граници.

Макар към момента да няма потвърдени данни за разпространението ѝ в България, този вид вече е регистриран в САЩ и някои южноевропейски държави.

Това повдига логичния въпрос: какво представлява азиатската хлебарка, какви са нейните навици и защо познаването ѝ е важно в контекста на глобалната мобилност и климатичните промени?

Как изглежда Азиатската хлебарка

Азиатската хлебарка е малко насекомо от семейството Blattellidae. Възрастните индивиди достигат дължина между 13 и 16 милиметра, като външно наподобяват германската хлебарка – един от най-разпространените домашни вредители в света.

Основният ѝ цвят е светлокафяв, с характерни две тъмни ивици, които минават над задната част на главата и гърба. Това често води до объркване между двата вида, но съществуват ключови разлики.

Този вредител притежава напълно развити крила и изразена способност за летене, особено при топло и влажно време.

За разлика от германската хлебарка, която предпочита да се движи по повърхности и избягва светлина, азиатската се привлича от осветление и проявява активност вечерно време около лампи, фасади и витрини.

Това поведение я доближава до много нощните насекоми, като я прави по-забележима.

Произход и разпространение на хлебарката

Родината на Blattella asahinai е Югоизточна Азия. След първоначалното ѝ описание в Япония, видът е регистриран в Китай, Индия и други части на региона.

През 80-те и 90-те години тя започва да се появява в южните щати на САЩ, най-вече чрез търговски доставки на декоративни растения и органични субстрати. Там се установява успешно в щати като Флорида, Алабама и Южна Каролина.

Разпространението на вида е тясно свързано с глобализацията и международния транспорт – насекомите често попадат в контейнери с тропически растения, торф и мулч.

Климатичните промени също създават все по-благоприятни условия за адаптиране на тропически видове в умерени пояси.

Именно поради това, дори страни като България, в които към момента не е документирано присъствие на азиатската хлебарка, трябва да следят потенциални инвазии в дългосрочен план.

Поведение и местообитания

Азиатската хлебарка обитава предимно открити пространства с висока влажност – градини, храсти, тревни площи и райони с гъста растителност. Избягва сухи и слънчеви места, като предпочита сенчести зони с органичен материал.

В градска среда често се задържа около улично осветление, фасади на сгради и озеленени междублокови пространства.

Интересното при този вид хлебарка е, че той много рядко навлиза в жилищни помещения. За разлика от ориенталската хлебарка, която образува колонии във вътрешни пространства и техника, този натрапник няма склонност да се размножава вътре в домовете.

В случаите, когато все пак проникне в сгради, това става по-скоро случайно – привлечена от светлина или отворени врати и прозорци.

Това я прави по-малко проблематична от санитарна гледна точка.

Представлява ли азиатската хлебарка опасност за хората

Към момента не са известни данни, които да сочат, че азиатската хлебарка е преносител на сериозни заболявания или патогени. Въпреки това, както всички хлебарки, тя може да бъде носител на микроби, особено ако има достъп до отпадъци, канализация или животински фекалии.

Истинският проблем при нейното присъствие обаче е предимно психологически – летенето ѝ и активността около осветление често стряскат хората, особено в затворени пространства

Защо да говорим за този вид, щом не се среща у нас

Познаването на потенциално инвазивните видове е ключов елемент за превенцията и унищожаването на хлебарки. В момента, в който азиатската хлебарка бъде идентифицирана в дадена страна, най-ефективната стратегия е ранното откриване и локализиране.

Ако тя се установи като постоянна част от местната фауна, както вече се случва в южните части на САЩ, борбата с нея става значително по-трудна.

В този смисъл, дори в България, информацията за поведението, външния вид и навиците на Blattella asahinai има превантивна стойност.

Какво да правим ако разпозанем Азиатска хлебарка

Ако някога се сблъскате с насекомо, което прилича на германска хлебарка, но лети активно към светлина, е възможно да сте попаднали на Blattella asahinai – особено ако живеете в регион с внос на тропически растения или сте близо до оранжерии, летища или пристанища.

За подобни случаи се препоръчват следните стъпки:

• Запазете екземпляра и направете снимки;
• Свържете се с местен ентомолог или отдел за растителна защита;
• Не прилагайте инсектициди без идентификация – възможно е да третирате неопасен или дори защитен вид;
• Ограничете достъпа на насекоми чрез поставяне на мрежи против насекоми и избягване на включено осветление вечер при отворени прозорци.

Blattella asahinai е интересен, но сравнително неопасен вид хлебарка, който привлича внимание със своята активност на открито, способност да лети и склонност да се придвижва към светлина.

Към момента няма доказателства за нейно присъствие в България, но глобалната свързаност и климатичните промени правят подобни видове все по-актуални в контекста на урбанистичната екология.

Информираността и правилната идентификация са първата стъпка към разумна и ефективна реакция, ако някога се сблъскаме с този екзотичен гост.